 Ден на хумора и сатирата. Ден на лъжата. Ден на шегата. Една от историите за раждането на празника на хумора идва от Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове", която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците... Не е официален празник, но се чества на всякъде. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Този разказ е плод на авторско въображение и фантазии. Първоаприлско
Тежко притеснение гнездеше в душите на градските старейшини. Отчаянието се въргаляше из прашните сокаци на някога китното градче. Чирпан умираше. Млади и не толкова млади, нарамили тежки куфари, напускаха и не поглеждаха назад. Сбръчканите им побелели родители се молеха на всички известни божества, децата да намерят препитание далеч от прокълнатия град. По пустите улици тук там се мяркаха навъсени хора, неграмотни малцинства и безпризорни кучета. Скоро нямаше да останат хора. Тогава и чирпанските първенци щяха да бъдат излишни. Нямаше да има нужда от тях.
За туй решиха и се събраха. Да търсят мукаят. Да спасяват Чирпан ли, себе си ли? Седнаха около една голяма маса. Начело застана Господарката. От ляво й се настани Дребосъка, а от дясно - Важния. В центъра се нагласи Бившия, а по на тъй в креслото се разположи Баничар ага. Независимият не беше канен, не им се вписваше в сметките, а и можеше да изкара на ачик срещата. Донесоха им шербет в стъкленици. В кьошето на филджан с ароматно журналистическо кафе туриха Вишко Вишков и Глашатая. Те по-после трябваше да запознаят местната общност с Плана за спасение.
Господарката взе думата. Беше с нова кармъзена рокля.
- Вижте – рече тя – Държавата е виновна. Не одобрява проекти. Не дава пари. Когато даде, иска да се отчитат. Едни хаирсъзи завели дело. Ние съдим държавата. Обаче катурнат ли Мутрата. Ще дойдат нашите. Предлагам да изчакаме. Имам ищах за още един мандат. Искате ли да се обадя на Калайджията?
- Важния се покашля театрално, с което показа че иска думата. Господарката веднага разбра, нали доскоро бяха ортаци.
Важния властно каза:
- Мутрата няма да падне. Нашите пехливани държат здраво. Ако курдисате мен за управник за няколко месеца ще вдигна околията на крака.
Баничар ага с тънък фалцет се обади:
- Бат Ристьо – старо приятелство свързваше двамата и му бе позволено да фамилиарничи с Важния - ще трябва тоя път да опечем работата добре. Аз викам да си единствен кандидат - да не стане пак някой сакатлък и да не те изберат.
Бившия усети, че се заплюват служби:
- То и аз мога да бъда полезен. Ако не главен управник, то заместник или друг представителен пост може да ми се даде. Кахърен беше той. Откак го назначиха да защитава потребителите намаля келепира.
- Ако става за въпрос аз имам опит във фалитите - рече Дребосъка, облечен по модата в европейска антерия. И Тракия банк и Малкото Тане- продължи той - все аз съм ги оглавявал. И Братядаскаловския вилает бях взел да оправям, но не ми стигна времето.
Вишко Вишков се изправи:
- Туй не е нищо ново – възропта той – Полицаят от Чирпан ще разнищи по нерезовски тая уйдурма в следващия брой на вестника.
Господарката скръцна със зъби.
- Много си сербез ама без субсидия какъв вестник ще издаваш…
Вишко Вишков искаше да протестира, но в тоя момент под джамлъка се чуха гласовете на Уредника и Заека:
– Му – зе – я, Му – зе – я, Му – зе – я !!!
И те искаха да седнат на масата, масата на властта.
Заваля. Едри капки дъжд падаха от небето. Господ плачеше за Чирпан.
|
