Menu Content/Inhalt
Начало arrow България arrow Сцената България

Градът

Брояч на сайта

Посетители: 3,685,619 (started: 2006-01-01) Visitors today: 416 Visitors yesterday: 1,145 Visitors per day: Ø 1,163.69 Max. visitors per day: 9,398 (at (date): 2013-08-02) Max. page views per day: 76,248 (at (date): 2013-08-02) Page views: 14,793,370 Page views today: 1,856 Page views yesterday: 3,717 Page views per day: Ø 5,513.05 Page views per visitor: Ø 4.74 Online: 6 Посетители Max. online: 436 (at (date): 2013-06-19, 09:02:23) Page views this page: 0 Your own page views: 4 JavaScript enabled: deactivated (c) 2006 www.joom.la

Кой е онлайн?

В момента 11 госта онлайн
Сцената България
Автор Chirpan-News Team   
26 August 2008

Юрий Борисов, Монд Дипломатик: 

   В българската политика всичко е игра. Политиците са играчи, намеренията са сценарии, нетрадиционните политически действия – заигравания. Шестият вот на недоверие не е политическо събитие, а футболен мач. Станишев не е премиерът, чиито политически качества са поставени на изпитание, а треньор, който, за да прави смени, трябва добре да знае кой е на резервната скамейка; кой играч е контузен и кой не. За любителите на по-спокойните спортове той е шахматист, който освен да атакува, трябва и да се защитава и да жертва някои фигури. Опозицията не е нито обединена, нито разединена; тя играе обединяване. Ако целта е дестабилизация, това е сценарий, а не цел, желание, намерение. Евентуалният отказ от политически диалог след вота не е радикално политическо действие, а сценарий, който ще легитимира радикални политически идеи.

   Може би тази лексика е специално подбрана за вота на недоверие, при който винаги има театрални елементи? Не, това е устойчивото състояние на политическия ни живот. Да се върнем месец назад. Студенти призовават властта към честна игра. Единството на десницата е разкъсвано не от нови политически субекти, партии, личности, идеи и прочее, а от нови играчи – НДСВ през 2001 г., “Атака” през 2005 г., ГЕРБ през 2007 г.. Установеният елит е притеснен и реагира, защото новите играчи застрашават установилото се разпределение на ресурсите и ролите. Една година преди изборите всичко е игра, пълно е със сценарии и сценаристи. Дори светлото чувство на патриотизъм не е пожалено – Христо Ковачки не се държи патриотично, не залага на патриотизма, а играе патриотично. Най-зле са десните, това, което се случва при тях, е политическа сапунка с уморени артисти, отегчен режисьор и слаб бюджет. Първенството на обект, подложен на сценарийно обработване, е личността на Бойко Борисов – общ сценарий на БСП срещу него, частичен сценарий на БСП и ДПС за убийството му, страничен сценарий циганите да не събират боклука... По интелигентните журналисти търсят освежаване на лексиката: политическият живот е не само сцена, той е и пазар – първичен и вторичен.

   Играта е тотална, защото напуска собственото поле на политическа изява. В митниците е пълно с игри, но шефът на агенцията Христо Кулишев не е никак случаен играч. Намерението за оставки там, подадените оставки, неприетите оставки – всичко това е разиграване на несполучлива театрална постановка. В парламента при обсъждането на законите е същото – промяната в закона на лекарствата не е борба на идеи и интереси, а разиграл се екшън. Работата на полицията - също, в случая с отвлечения Ангел Бончев и жена му полицията не се намесва, тя влиза в играта.

   Публиката, затворена в театралната зала или на стадиона, наблюдава спектакъла. Спорове за избирателната система, предкоалиционни разговори, замерване с квалификации и компромати, трепети по повод на европейски доклади, рейтинги. Въпросите за икономически приоритети, за българската конкурентоспособност, за ръста на инвестициите, за дела на заплатите в БВП, за справедливостта на данъчната система, за логиката да харчиш по-малко, отколкото произвеждаш (въпросът за бюджетния излишък) и прочее отсъстват или почти отсъстват. То в а е така, защото всяко представление, всяка игра, са нещо различно от живота. На сцената артистът не е това, което е. Той изпълнява заучени жестове и изговаря заучени текстове. Той реализира сценарий, който трябва да създаде някакъв образ и да внуши някакви нагласи.

   Игровото сигурно е елемент на всяка политика навсякъде по света. При нас обаче то е фундаментът, всеобемащото. Още по-лошо – сценаристите и актьорите са се договорили да играят пиеса, посветена не на нашите проблеми, а на своите. Кой пръв е пристигнал в Челопечене след взрива, кой пръв е дал изявление; кой ще напуска парламента и кой ще го следва или няма да го следва; кой кого ще измете от политиката; кой кому е брат... Тук-таме, твърде инфантилно, сякаш като извинение за себесъзерцаването, си пробиват път като бели врани флиртове с този или онзи.

   Когато прожекторите угаснат, след ръкоплясканията и освиркванията, артисти, играчи и публика се омесват, за да заживее всеки истинския живот. Едни изследват връзката “власт – пари”, за да получат това, което нямат, срещу това, което имат; други изчисляват как да приключат месеца със средната си заплата; трети – как да оцелеят с мижавата си фирма. Четвърти, пети... Това е истинският живот. До следващата сутрин – когато включиш телевизора и си купиш вестника. В този момент националният спектакъл продължава.

   Президентът накарал премиера да чака четири минути. Какво означава това? До вчера Яни Янев бил рамо до рамо с Юруков, а днес му вика “ сикаджия” (или “ висаджия”), как се получи това? Какво ще извади от ръкава си ген. Атанасов? Ще кандиса ли Костов на коалиция със СДС? Ще се закълне ли Ковачки, че не обича ДПС, за да го залюби ВМРО? Ще спре ли най-накрая ръстът на рейтинга на ГЕРБ?

   Спектакълът набира скорост.




Напиши коментар

Напиши коментар
  • Нецензурни, расистки изказвания и груби обидни мнения, както и рекламни послания ще бъдат изтривани.
Име:
BBCode:Web AddressEmail AddressBold TextItalic TextUnderlined TextQuoteCodeOpen ListList ItemClose List
Коментар:



Антиспам код:* Code